На 1 януари 1897 г. в Роман е осъществено първото театрално представление. Представени са драмата Богдан войвода и комедията Чорбаджи Михалаки.

През 1907 г. се полагат основите на читалището. В летописната му книга, започната на 26 декември 1927 г. и съхранена от предшествениците ни до днес е записано: “Стремежът на човека към съвършенство е родил културно-просветните сдружения. Колкото по-будни, по-живи творци има в това сдружение, толкова по-силен е неговият пулс. И в 1907 г. при съвсем неблагоприятни условия Димитър Андреев – учител в село Роман успява да събере около 20 души селяни и ги увещава да положат основите на читалището ни с име Христо Ботев – името на свръхчовека на нашето племе.”

В навечерието на Балканската война читалището прекратява дейността си. Архивът, сцената и декорите са унищожени. Читалищната дейност е възстановена през 1914 г. от учители в откритата през същата година прогимназия. Дейността му е по-активна, по-голям брой са и неговите членове, но участието ни в Първата световна война води до прекратяване на читалищната дейност, която е възстановена едва на 26 декември 1927 г. Материалната му база непрекъснато се разширява благодарение на дарения от местната банка, общинското управление, въздържателното дружество, частни лица, а и от приходите от представленията на театралната трупа. Разнообразява се дейността – представления на театралната трупа, коледуване, изложби на книги, изнасяне на сказки на разнообразна тематика, посещения на театри от цялата страна.

На 21 октомври 1928 г. членовете на театралната трупа полагат основите на фонд за набиране на средства за построяване на театрален салон в Роман с парите събрани от техни представления.

През 1935 г. читалището се премества в училището, където се пригажда помещение за театрален салон.

През 1951 г. се създава четиригласен хор към читалището с ръководител Иван Бенчев, а от 1960 г. Митка Станева. Той открива събрания и чествания, явява се на прегледи на художествената самодейност на местно и окръжно ниво и неизменно печели първите места. По същото време се поставят и основите на танцовия състав с много активна дейност и много получени награди. Негови ръководители през годините са били Христо Кръстев, Лашко Тоновски, Йоло Иванов, а понастоящем Ивайло Георгиев.

На 27 октомври 1963 г. в центъра е открита новата красива и удобна двуетажна сграда на читалището с обща застроена площ от 900 кв.м, изградена изключително с доброволния труд на романските граждани, с доброволно давани от тях парични средства във фонда за построяване на читалищна сграда. Парични средства и материали даряват и различни предприятия и институции. С дарения от специално създаден за целта фонд се закупува радио и кино апарат.

През различни периоди към читалището са съществували: естрадно-сатиричен състав с ръководители Петко Павлов и Тодор Вутов, мъжка вокална група с ръководител Камен Ценов, битов женски хор, битова група на детските учителки с ръководител Иван Маринов, детска група Знаме на мира с ръководител Венета Петрова, детска музикална школа по пиано и акордеон с ръководители Жекова и Светла Аврамова, група за политически песни с ръководител Цветолюб Иванов, група за руски песни, школа по спортни танци с ръководител Анелия Димитрова, краеведческа група с ръководители Иван Тошев, Павлина Станева.

Ръководители на театрални състави през годините са: Петко Цветков, Елена Мицева, Цеца Бончева, Димитър Кръстев, Иван Тошев, Евгения Миковска. Представленията се радват на много публика и топъл прием.

От 2000 г. към читалището работи и Литературен клуб с председател Цветан Лалов.

През последните години, създадени в съответствие с новите потребности на гражданите се създадоха и работят много успешно школа по спортни танци, школа за изучаване на английски език, музикална школа, група за краеведчески проучвания. Читалището издава свой бюлетин Читалищен живот с редактор Маргарита Станева три пъти годишно. Този бюлетин е поле за изява и на членовете на клуб Млад журналист.

Председатели на читалището през годините са били Тодор Малчев, Иван Йотов, Йорданка Тасева, Пешко Павлов, Емил Сеферинов, Димитър Кръстев, Цеца Йончева, Иван Тошев и Евгения Миковска. Понастоящем Председател е Веска Иванова.

Днес читалището разполага с добре уредена библиотека с 20 хил. тома литература, постоянен интернет достъп за читателите и редица други информационни услуги.

Читалището е обявено за образцово и е два пъти носител на орден Кирил и Методий – през 1963 и 1977 г.